Д-р Даниела Дариткова: Появата на темата за евтаназията в настоящия момент беше изненада не само за нас, политиците, членовете на здравната комисия, но и за цялото общество. Макар и съждения по тази тема да имат всички, защото тя касае едно съкровено право – правото на живот, поставена императивно като проект за законодателно решение, темата предизвиква нееднозначни реакции. Ако се фокусираме върху предложения законопроект - той е много спорен като правно съдържание. Основното състояние, което се извежда като условие за евтаназия - „нелечимо болен”, за мен е много спорно от медицинска гледна точка. Защото много болести са нелечими, но могат да се контролират и човек може да живее живота си пълноценно и щастливо. Мисля, че темата не стои на дневен ред за обществото и би трябвало до решение да се стигне след достатъчно дълги и сериозни дебати. 

 

 

Д-р Даниела Дариткова: Мисля, че трябва да бъдат чути всички становища на хората по този въпрос. Каква ще бъде формата на изследване на общественото мнение - предстои да бъде решено. 

 

 

Д-р Даниела Дариткова: Тази също толкова спорна тема намери отклик в общественото пространство и за да бъдем обективни, изпратихме вариант на анонимна анкета до големи държавни, общински и частни болници. Резултатите все още се обобщават, но на първоначалния етап се отчита отрицателно становище на интервюираните. Над 95% от запитаните не смятат за приемлива идеята за раждане вкъщи.  

 

 

Д-р Даниела Дариткова: Не. По-скоро голямата информираност на бременните и желанието им да осигурят максимален психологически и емоционален комфорт за себе си и за бебето при раждането – това доведе до обсъждането на такива възможности. Категорично смятам, че доверието между лекаря и пациента и добрата комуникация помежду им може да реши много от проблемите, възникващи в хода на лечебния процес.

 

 

Д-р Даниела Дариткова: Трагични случаи в медицината е имало винаги. От една страна, обществото трябва да бъде непримиримо към проявите на некоректно упражняване на професията. От друга страна, всички трябва да разбират отговорността, която поемат лекарите. Особено сериозно към тази отговорност трябва се отнасят самите упражняващи медицинската професия. Болшинството колеги извършват съвестно и отговорно своите професионални ангажименти. И ежедневно спасяват и помагат на хиляди пациенти. Нека не превръщаме единичните случаи на нехайно отношение в клеймо за цялото съсловие! Анализът е необходим, но той трябва да бъде професионално направен. Доверието между лекаря и пациента е задължително условие за успеха на лечението.

 

 

Д-р Даниела Дариткова: Констатацията за това дали има лекарска грешка е на компетентните органи - Агенцията за медицински одит, НЗОК, прокуратура, съд. На всеки един етап те могат да правят анализ на проверките, като обобщават случаите и правят съответните изводи и констатации, необходими за превенция в бъдеще. Това би било по-полезно от обикновената регистрация.

 

 

Д-р Даниела Дариткова: Трябва да има разграничение между понятията „лекарска грешка” и „оправдан медицински риск”. При всяко диагностично и терапевтично действие лекарят би следвало да запознае пациента с възможните усложнения. В случаи на възникването им говорим за „оправдан медицински риск”. Тогава, когато имаме неспазване на стандарти, терапевтични алгоритми и други утвърдени професионални процедури, може да се говори за лекарска грешка. Министерството на здравеопазването си изпълни ангажиментите по определянето на медицинските стандарти. Добри или лоши – те са факт. 

 

 

Д-р Даниела Дариткова: Събираемостта на здравните вноски е важен фактор за стабилното функциониране на здравноосигурителната система. Но в рамките на глобалния бюджет за здравеопазване за тази година ние даваме най-много пари в сравнение с предходните години на всички нива на системата - първична доболнична помощ, специализирана, болнична помощ, за медикаменти. По отношение на ефективното изразходване на тези ресурси има какво да се желае, защото много от негативните практики през последните години, особено в системата на функциониране на болничната помощ, не можаха да бъдат преодолени. Донякъде звучи успокояващо, че броят на хоспитализациите по отчета на НЗОК за първите месеци на годината е намалял. Усвояването на делегираните бюджети по никакъв начин не гарантира качеството на обслужване на пациентите, защото първото лечебно заведение, хоспитализирало пациента, получава средства, без да има възможност да се направи последващ контрол дали пациентът не се е наложило да бъде рехоспитализиран по същия проблем или дали е бил своевременно и точно диагностициран.

 

 

Д-р Даниела Дариткова: Доказано е, че диагностично свързаните групи са по-справедлив метод за остойностяване на дейностите в лечебните заведения за болничната помощ, защото дава възможност да се отчита сложността и многообразието на случаите. Нашето общо желание е да бъдат справедливо финансирани лечебните заведения, които извършват по-сложни и специализирани дейности. В същото време ангажиментът на държавата е да осигури еднакъв достъп на населението до здравеопазване. Като условието е достъпът да е до качествено здравеопазване, а не до някоя здравна структура.

 

 

Д-р Даниела Дариткова: Напредналите европейски страни активно развиват идеята за обвързване на финансирането на лечебните заведения с качеството на предлаганите медицински грижи. Тъй като ние още се лутаме по пътя към справедливото остойностяване, е ясно, че тезата за унифицирани критерии за качество стои някъде в бъдещето. Надявам се, че ще може оптимално да използваме добрите, наложили се във времето европейски практики и да ги преформатираме успешно за нашата действителност. 

 

 

Д-р Даниела Дариткова: Да си припомним историята на 24-часовото обслужване на пациентите при неотложно състояние. То беше вменено на общопрактикуващите лекари на 1 юли 2000  година. След 10-годишно непрекъснато упражняване на професията и различни вариации на организиране на това обслужване МЗ направи опит за унифициране на неотложната помощ за всички граждани и създаване на условия на общопрактикуващите лекари за решаване на проблема с непрекъснатия им ангажимент към практиките. В много градове и области започнаха да функционират т.нар. неотложни кабинети. За съжаление имаше случаи, когато в една област се разкри само един такъв кабинет в областния град и всички общопрактикуващи лекари сключиха договор за неотложна помощ. Това е нереалистично по отношение на обслужването на пациентите, защото предполага изминаване на сериозни разстояния на голяма част от пациентите до тази неотложна помощ. Промяната в Наредба 40 е опит да се усъвършенства моделът на функциониране на тези неотложни кабинети. 

 

 

Д-р Даниела Дариткова: Там, където неотложният кабинет функционира адекватно, се забелязва намаление на притока на пациенти в спешните центрове. Разбира се, трудно е за самия пациент, понякога и за лекаря да прецени едно състояние дали е спешно или неотложно. Затова всички звена в системата на здравеопазването трябва да работят в синхрон. Това според мен е един от глобалните проблеми на реализиращата се реформа от 2000 година насам - нарушената комуникация между нивата на системата.

 

 

Д-р Даниела Дариткова: Дефицитът на специалисти е най-сериозният проблем на здравната система и с най-голяма сила това важи за спешната помощ. Това, че лекарите от Спешна помощ нямат придобити специалности, не е толкова страшно, защото би следвало там да се работи по диагностично-терапевтични алгоритми, които са достъпни дори за новозавършил лекар. Системата на спешната помощ е добра професионална школа и имаше практика от близкото минало там да започват трудовия си стаж младите лекари. Трябва да мислим за усъвършенстване на модела за оказване на спешна помощ и реформа на системата, която да я направи привлекателна. Имаме концепцията за реформа в спешната помощ на министерството, която е добра отправна точка за бъдеща реконструкция на системата.