• Стани наш член
  • Начало
  • Новини
  • Интервюта
  • Кандидат-депутати
  • Структури
    • Област Смолян
    • Смолян
    • Мадан
    • Златоград
    • Рудозем
    • Чепеларе
    • Неделино
    • Девин
    • Доспат
    • Борино
    • Баните
  • Общински съветници
    • община Смолян
    • община Мадан
    • община Златоград
    • община Рудозем
    • община Чепеларе
    • община Неделино
    • община Девин
    • община Доспат
    • община Борино
    • община Баните
  • Кметове на общини
  • Галерия
  • Начало
  • Интервюта
  • Кметът на община Смолян Николай Мелемов: Обществото дава сто дни, но природата – не

Кметът на община Смолян Николай Мелемов: Обществото дава сто дни, но природата – не


-Г-н Мелемов, минаха стоте дни, които се дават като реверанс от обществото на новите управници да навлязат в новата материя и хората не са толкова критични към пропуските им в началото. Към днешна дата Вие влязохте ли в час, общината ясна ли Ви е като предимства, недостатъци, като "организъм"?

-В общи линии - да, ако говорим като задължения, които наследихме, макар и не на 100%. Излизат още нефактурирани услуги. В момента върви одит, който също ще допълни картината. Но общото състояние на общината е ясно. Проблемите, приоритетите - също.

-Задълженията бяха очаквани за Вас, нали?

-Но се сбъднаха най-лошите ми очаквания. И даже е още по-зле. 

-Свикнахте ли да Ви "виси" такъв огромен дълг?

-Не може да се свикне. Още в началото направихме един краткосрочен план да стабилизираме общината, за да може тя да изпълнява основните си функции - като администрация, детски градини, училища. Намалихме много разходите, прегледахме всички пера. В момента няма опасност за работата на общината. Водим разговори с кредиторите, за да може общината да е предвидима. Целта е да намаляваме от една страна задълженията, а от друга - да не бъдат нарушени основните функции. В бюджета, който предстои да бъде обсъждан, са включени над 3 000 000 лв. за разплащане на стари задължения. Накуп всичко не можем да разплатим, но започваме с тези, които са безспорни. Там, където имаме спорове, ще търсим начин да ги решим. 

-3 милиона по 4 години са 12 милиона. Толкова ли е дългът?

-Банковият кредит е към 9 000 000. Той е разсрочен до 2018 г. Другите задължения са към 13 000 000. 

-Ще се разплатите ли за 4 г.?

-На този етап това е правилното решение. Надявам се догодина общината да е в много по-добро състояние и да разплащаме повече.

-Тези 3 000 000 държавна помощ ли ще са или от общинския бюджет?

-От приходите на общината са. Ако има държавна помощ, ще е добре дошла, ще разплатим повече. 

-Мислихте ли вариант за кредит?

Кредитът ще натовари общината допълнително. Опитваме се да намаляваме задълженията, а не да ги разсрочваме. 

-Допуснали ли сте грешки в тези сто дни, които очаквате обществото да приеме със снизхождение, ако приемем, че в началото и грешките се приемат по-иначе?

-Не сме безгрешни, но да кажа, че имаме грешки в управлението е пресилено. Може би трябва да помоля хората да бъдат по-снизходителни заради тежката зима, която се стовари. Както казахте, обществото дава сто дни, но природата - не. Много сняг падна. 10 г. е нямало толкова сняг като тази зима. Това създаде затруднения на хората, особено в страничните улици. Главната смятам, че е добре почистена, но пък зейнаха дупки. Това са неща, които ни поставиха в екстремна ситуация, но смятам, че не допуснахме бедствие. Създадоха се много проблеми в придвижването и нормалния ритъм в живота на хората.

-Но вие обявихте бедствие?

-Тогава проблемите бяха повече със захранването на селата с електричество. Пътят за Мугла беше затворен, както е и сега. Пътят за Турян беше в тежко състояние. Другаде не сме допускали трайна непроходимост на пътя и непреодолими ситуации. Виждате какви трагични събития се случиха в Харманли. Все пак дотук се справяме задоволително.

-Какъв беше смисълът на това бедствено положение, което обявихте?

-Да, ползваме целия държавен ресурс, тежка беше ситуацията с липсата на електричество в доста селища. Еднократно може да се ползват ресурсите на някои институции, но това беше начин да ангажираме трайно войска, полиция, Гражданска защита. И това беше смисълът. 

-Кое дотук Ви беше най-трудно?

-Преструктурирането на общинската администрация. Много от общинските съветници, особено от групата на БСП, пък и други, подходиха  политически. Да вземем за пример Зооветеринарния комплекс. Сега там взимат заплати, а не работят. 

-Как така?

-Всички знаят кучкарника в Устово. Той е регистриран като животновъден обект. Там не могат да се извършват кастрации, ваксинации и другите процедури, които са нужни. Години наред не са извършвани такива манипулации. Има 4-5 човека, които взимат заплати от години, а кучетата по улиците са без маркировки на ушите. Затова искахме да закрием този комплекс. Целта беше да го регистрираме като амбулатория, където могат да се извършват тези дейности. Това беше според мен най-доброто решение, но те го саботираха. Сега плащаме заплати за нищо. Можете да направите справка и ще видите колко заплати са взети, колко лекарства са изписани и колко животни са обработени, с какви марки. 

-Може ли да се каже от колко време не са извършвани манипулации?

-Може, но това ще е само една статистика. И когато се обсъждаше този обект, опозицията не прие закриването му, а оставиха хората уж да работят. И има например управител - ветеринарен лекар, но той какво управлява, каква дейност извършва!? 

-Проблема с безстопанствените кучета как смятате да го решите?      

-Единият вариант е с регистриране на амбулатория. Водим разговори с неправителствени организации, които имат съответното финансиране и могат да помогнат. Третия вариант е да намерим работещи приюти и да извозваме кучетата там. Всички решения, които вземаме, трябва да бъдат хуманни и не са лесни.

-А защо е толкова трудна регистрацията?

-Защото не може едно и също здание да има две регистрации. Трябва да премахнем едната, но ОбС не се съгласи. 

-Явно тази пререгистрация не може да стане в обозримо бъдеще. Вие няма ли да се изправите пред проблем, който е като планина?

-Точно така е. Затова ви казвам какви проблеми срещаме и какви са възможностите ни за реакция. Питахте кое ми е било най-трудно - този е един от основните ни проблеми. Той не е решаван с години, затова е толкова сериозен. 

-Вече се забелязва, че ще е трудно да работите с Общинския съвет при мнозинство от 12 съветника. Как Вие преценяте досегашната си работа с ОбС и как смятате да продължите занапред?

-Още е рано за оценка. Три или четири заседания са минали. Разчитам на това, че предлагам решения, които са в полза на обществото. Разчитам на диалог с всички общински съветници, защото когато има откритост, не би трябвало да има проблем. Ще помоля всички общински съветници да работим в полза на обществото. Досега не съм предложил решение, което да е в негов ущърб. 

-Но именно с примера, който дадохте - за зооветеринарния комплекс, не смятате ли, че заради малкото съветници ви се блокират решения? Нали ви направиха промени в структурата, подмениха ви представителството в сдружения, на които общината е член. Това не е ли показател оттук-нататък как ще върви работата ви?

-Да, показател е, но представителството не е най-фаталното. Притесняват ме само решенията, които пряко касаят работата на общината.

-Ако такъв тип блокаж Ви се налага над предложенията, не се ли опасявате, че няма да можете да реализирате предизборната си програма, не планирате ли преговори евентуално за коалиция в местния парламент?

-Какво значи преговори - аз какво да им обещая!? Аз съм обещал да работя за общината и за нейния просперитет. Каква друга може да бъде темата на тези преговори!? Какво да си обещаваме!? Ако питате всеки един от опозицията, и те ще отговорят така, както аз. Не виждам каква е базата за преговори. Аз нищо повече не искам, освен когато предлагам нещо, да има диалог, да го коментираме. Защото когато те отказаха да гласуват за този зооветеринарен комплекс, попитаха какво предлагаме в момента да се случи. Ние решение ще търсим и ще намерим. А като останаха тези хора на работа - какво, пилеем общински пари. 

-Започнаха ли вече да ви притискат от фирмите?

-Нормално е. Днес съм разглеждал преписка - фирма има да взема 15 000 лева от 2009 г. Свършила е работа, проектирала е. На никой не му е лесно. Особено на фирмите в Смолян. Бизнесът е в криза и когато три години не ти плащат едни 15 000 лева, е нормално да си ги искаш. Когато е възможно, разплащаме. Хората проявяват разбиране. 

-Най-често за това ли идват в кабинета Ви?

-За това и за работа. 

-Вярно ли е, че правите приемни?

-Да, дотук съм провел 4 или 5. Освен това и всеки ден е приемен. 

-Какви проблеми основно Ви поставят хората?

-Много имотни проблеми, които във времето не са се решавали. Трупали са се. И както казах - за работа.

-Какво е усещането да си най-големият длъжник в областта с над 20 000 000 дългове?

-Страшно неприятно. В личен план не ми се е случвало да постъпвам така неразумно, да задлъжнявам и да се крия от хората. И сега не се крия. Единственото ми успокоение е, че не чувствам вина за случилото се. Но пак е неприятно, защото съм представител на институцията, която не е била коректна. Аз съм честен с хората, не им давам напразни надежди. Където и по колкото можем - разплащаме. И през тези сто дена не сме сключвали нови неразумни договори, които да натоварят общината. -Бъдете сигурни!

-Наследихте едни дългогодишни договори - за сметта, за снега, за светлината и др. Как приемате ситуацията - като неизбежна приемственост или като вкаран на тясно?

-Фирмите дълги години са били лъгани. А ние сега им показахме и доказахме, че искаме да сме добър партньор на всички, че сме различни от досегашното ръководство и такова безхаберие повече няма да има. Ситуацията, която посочихте, по-скоро я приемам като необходимото зло. Това са фактите. Приемам ги. И търсим начин да излезем от ситуацията, и то с достойнство, а не с лъжи. Не на тясно, защото това ми е задачата - да търся решения. Аз съм си давал сметка какво имам пред себе си, макар че е друго, когато ти дойде на главата.

-Кое от всичко досега считате за успех?

-Трудно е да се говори за успех сега. Смятам, че общината е много по-отворена. Който е дошъл, не сме го върнали и търсим решение на проблемите му. Надявам се да се усеща, че администрацията е нова и различна, поне ръководството. Надявам се да наложим нов стил на работа - с уважение към всеки човек.

-Тогава защо затворихте онази врата, която е по средата?

-Това касае хората, които идват на работа с коли. Които идват с автобус и пеша - нищо не се променя за тях. Отоплението на тази голяма сграда е голям проблем. 

-Защо беше нужно, след като в сградата не стана по-топло?

-Трудно ни е да поддържаме охрана отпред и отзад. Сграда с два входа е неуправляема. Ето, вчера имахме инцидент. Психически неуравновесен човек е нападнал наш служител. Ние се стараем като дойдат да им решим проблема - ако не на първия, на втория път. Да се каже, че така се затваря общината - не е коректно. Постарахме се да направим ново работно време на приемните - от 7 до 7 ч. Не би трябвало да е голям проблем, ако се минат 100 метра повече. Асансьорите работят за тези, които имат работа в общината, в НАП и НОИ. 

-Окомплектовахте ли екипа си вече?

-Да, така смятам. Макар че никога не можеш да кажеш, че екипът е окончателен. Ако всеки си върши работата, ще бъде много добре. На всеки, който сега работи в администрацията, му е даден шанс. Въпросът е да разберат, че това е шанс, а не даденост. 

-Доволен ли сте от тях?

-Да. Аз повече контактувам с ръководния състав на общината. Отговорно се поемат и изпълняват задачите. Доста често остават и след работа. 

-Как приехте критиката на опозицията за съкращенията?

-Съкращения не могат да предизвикат овации. Ясно е, че ще има критики. Аз с ръка на сърцето казвам, че нямам личен мотив. Не съм съкратил човек затова, че не ми харесва. На някои им беше предложена друга работа, по-ниско стъпало  - те не го приемат и напускат. Но няма нито личен момент, нито политически. 

-Какво искате да постигнете в първата година от мандата си?

-Искам да променим града като визия, като ред в транспорта, с въвеждане на правила. Да създадем условия за спадане на безработицата. Имаме разговори с фирми, които желаят да инвестират в Смолян. Проблем е, че няма общинска земя за тази цел. Смятаме да влезем в контакт с хората, които искат да продадат земя. Така можем да помогнем и на двете страни. При нормални условия можем да ги привлечем.

-Технически как може да стане това?

-Поставил съм задача да се прецени къде има удобни места и да се говори с хората. Когато кметът на Зул беше тук, каза, че имат три индустриални зони, където земята е 10 евро на квадрат. В града е 80-90 евро/кв. При интерес от инвеститори смятам, че ако са земеделски земи, 20 000 лева на декар не е малка сума. Въпросът е да постигнем съгласие и да направим нещо хубаво за града. Планираме да се изработи Общ устройствен план, за да имаме визия къде вървим, какво правим, да имаме план до 2020-та година, който ще е реален и ще покаже приоритетите на общината. Така и хората ще знаят какво да очакват. Част от тези планове са дългосрочни. Работим и за спечелването на европейски проекти, защото това са свежи пари, които ще ни помогнат. Имаме много добър екип със задача да не пропуска никаква мярка, която се отваря за финансиране.

-Какъв бюджет предлагате за тази година?

-Рестриктивен - ще разплащаме задължения. И реалистичен - хората да могат да очакват какво ще се случи. Не раздут, какъвто беше години наред. Приемаха оптимистичен бюджет и като резултат - натрупани огромни задължения. 

-Г-н Мелемов, осъзнахте ли колко е важно да си кмет?

-Да, защото всеки ден се срещам с хора. Много от тях зависят от решението на общината и от моето конкретно. Това от една страна е голяма отговорност, от друга страна е шанс. Шанс да направиш много хубави неща. 

-След 4 години какво Ви се иска да сте постигнали и да ни го кажете?

-Иска ми се да не казвам какво е постигнато, а да се вижда. Да го усетят всички.  


Обратно към интервютата
  • Начало
  • Новини
  • Интервюта
  • Акценти
  • Галерия
  • Контакти
Телефон
0884800259
Porto Website Template

© Copyright 2026 Всички права запазени.