Владимир Уручев: За 3-4 години може да има Белене на газ
.jpg)
Г-н Уручев, как ще коментирате решението на правителството да се откаже от строителството на втора атомна и това изненада ли е или се очакваше такова решение?
Не мисля, че е кой знае каква изненада. В последните години от 2009 г. насам, когато един от инвеститорите в Белене - RWE се отказа от участие в този проект, стана ясно, че неговото финансиране е много проблематично. До ден днешен няма заявен сериозен интерес от нито един инвеститор към този проект, което говори, че го намират за рисков. През последните години заради кризата се затягат всички правила в банките, което се отразява и на компаниите, които искат да инвестират. Основният риск при този проект е, че има много дълъг срок на възвращаемост на инвестицията, която е от порядъка на 20 години. В ЕС ядрените проекти имат и политически рискове. Пример за това е реакцията на германското правителство след Фукушима. Тогава Германия взе едно много бързо решение, а именно за излизане от ядрената енергетика като в рамките на 10 години трябва да бъдат затворени всички блокове. Очевидно е, че начинът по който беше замислен проекта и се развиваше, няма как да привлече външен инвеститор. В тази връзка аз смятам, че решението за спирането му беше неизбежно. Разбира се ние можехме още да продължаваме с удължаване на сроковете, но това не решава проблема, защото има договорки, прави се оборудване, а ние плащаме за него. Така ние захранвахме руската ядрена промишленост с наши български средства, без да е ясно дали това, което ще се произведе ще ни трябва и дали ще можем да го използваме ефективно.
Очаква се тези дни да излезе и доклада на консултанта по проекта, за целесъобразността на АЕЦ „Белене”. В случай, че той покаже, че той е печеливш, каква трябва да е следващата крачка, която трябва да направи българското правителство?
Решението на страната ни да се откаже от ядрена централа може да се смята за окончателно. Но възлагането на този анализ беше необходимо в контекста на съвременните тенденции, не само в ядрената енергетика, а и в икономиката и финансите. Беше важно да се види дали може да се намери външен европейски инвеститор. Другата част на анализа беше свързана с пазара на енергия. Аз мисля, че в този аспект, винаги може да се докара проекта като печеливш. Но по-скоро въпроса е дали наистина може да се намери външен инвеститор. От разговори с хора, които са запознати с тази тема, стана ясно, че по-скоро не може да се намери външен инвеститор. Няма интерес към реализацията на такъв проект. Причината е, че основното оборудване в АЕЦ „Белене” е изцяло руско, западните компании участваха само в системите за управление и електрическите системи. Без да има сериозно участие на западни компании с по-сериозен дял в тая централа, личното ми мнение е, че е много трудно да намерим западен инвеститор.
Кой от вариантите за готовия реактор за АЕЦ „Белене” е по добър – да бъде продаден или да се монтира в АЕЦ „Козлодуй”? И ако се вземе решение той да бъде преместен на площадката на съществуващата атомна централа, колко време ще отнеме това?
Най-вероятно това ще отнеме повече от 7 години, тъй като има формални процедури, които са задължителни и трябва да се преминат. Освен това няма как просто реактора да бъде монтиран в Козлодуй. Там той трябва да е монтиран в рамките на нов проект, който да е одобрен, както от Европа, така и от нас. Не може „Белене” директно да се пренесе в „Козлодуй”. Така, че ако бъде взето такова решение, то трябва да се преразгледа техническия проект. Това е добре, защото тази година ще влязат в сила нови изисквания към новите проекти в ядрената енергетика за безопасността. Те ще отразят резултатите от направените стрес-тестовете на ядрените централи. Нашата държава сега трябва да се възползва от тази ситуация и ако вземе крайно решение наистина в Козлодуй да бъде този реактор, около него ще трябва да се изгражда ядрен остров, който да отговаря на най-съвременните изисквания. Освен това трябва много сериозно да се помисли за диверсификация на оборудването в останалата част. Възможно е част от основното оборудване да бъде осигурено от компания, която да участва във финансирането на самия проект. Има друга възможност този реактор да бъде използван в проекти, които са развити в Русия или извън нея, но са с подобни параметри. Доколкото знам този реактор може да се използва за нов блок в една централа в Украйна например.
Колко сме платили за готовия реактор и колко бихме могли да получим, ако го продадем?
Аз точните цифри не ги знам, но от изявления на хора, които са близки до информацията, за реактора трябва да доплатим около 150 млн. евро. Трудно е да се направи оценка, колко бихме могли да получим, ако го продадем. Мисля, че цените, по които е определена стойността на този реактор са направени на база стойността на елементите от преди четири години. Тогава цените на металите и технологията на производството са били по-ниски, а в момента те са значително по-високи и има условия поне да си върнем цената, които сме платили.
Как ще коментирате варианта да се строи 8 блок в АЕЦ „Козлодуй”.
На този етап няма как да се каже, че точно на мястото на изведените блокове ще бъде разположена друга централа. Причината е, че поне още 20 години спрените реактори ще бъдат там физически, докато се изведат от експлоатация и демонтират. Така, че това е перспектива в далечно бъдеще. Тогава вероятно ядрената енергетика ще има много съвременни нови технологии, ще са много по-евтини с по-малка мощност и ще са почти мобилни.
Смятате ли, че Русия може да ни съди за неустойки за това, че сме прекратили договорите?
Много труден въпрос, тъй като за да се отговори, трябва да е знаят точните клаузи в договорите. Необходимо е да се водят преговори и това, което се постигне като договореност трябва да е справедливо за двете страни. Трябва да се вземе в предвид, че има вложен труд от руските проектни и строителни организации, но и ние сме вложи доста пари и за проекта и за оборудването. За това е необходимо да се търси златната среда и не мисля, че Русия ще тръгне да наказва България за това, че сме отказали този проект. Напротив мисля, че руската страна е била много наясно, че този проект е изключително труден за България и скъп в съвременните условия на икономическа и дългова криза. С въвеждането на строги правила в кредитирането, неговата реализация става много по-труда. От един момент нататък всички имаха готовност този проект да бъде отказан.
Говори се, че може да се построи газова централа на площадката в Белене. Тя по-евтино ли ще ни излезе и икономически ефективна ли е?
Необходимо е да има в България такава мощност. Но, няма как да строим газова централа самоцелно, тъй като електроенергията от тази централа ще е доста скъпа, тя ще се определя преди всичко от цената на горивото, което е в случая е газ. В цял свят е скъпа тази енергия. По принцип подхода за вземане на решение на правителството за газова централа е да се балансира енергосистемата и възобновяемата енергия. В момента има доста заявени за строителство и издадени вече разрешения за строителство на вятърни и слънчеви паркове и за това е необходими да има газова мощност, която да компенсира недостига на еленергия . Предимствата на газовите централи е, че са доста маневрени, много лесно им се изменя мощността и могат да участват в процеса на регулиране в цялата система, тоест да бъдат включвани когато е необходимо и съответно да не работят, ако има достатъчно произведена екоенергия.
Колко ще ни струва такава централа и какъв дял от потреблението могат да покрият? Казахте ,че цената на тока от нея няма да е евтина, заради горивото, тогава ще е ефективна ли такава централа?
Тя ще е ефективна, ако работи в спектъра на балансираща мощност. А като инвестиция, е необходимо много по-малко като сума за изграждането й от това, което е необходимо за строителство на ядрена централа. Много по-бързо и лесно се изгражда. Буквално такава централа може да има за 3-4 години. Инвестицията не е основното перо, с което се формира цената на тока, както е при Белене.
След това решение на правителството за спиране на проекта Белене, на къде според вас трябва да се развива енергетиката у нас?
В енергетиката, каквото и да строим, то ще работи от 30 до 60 години и решенията които се взимат сега, трябва да са съобразени с това ,какви биха били изискванията и тенденциите за тогава. Какви са очакванията за цени и наличие на горива и т.н. Към момента от това, което се вижда ЕС се насочва към така наречената нисковъглеродна енергетика. Всички източници, които не изхвърлят въглеродни емисии ще имат място в различните страни. Възобновяемата енергия ще продължи да бъде спонсорирана за да може нейния дял да стане от порядъка на една трета от микса в Европа, но тя няма как да стане 100%. В тази връзка България ще трябва да използва възобновяема енергия и е задължително да има нова ядрена мощност, която да отговоря на най-съвременните изисквания. Защото страната ни има един единствен ресурс и това са лигнитните въглища и малко други въглища. Точно спрямо този сектор, тепърва ще се развиват, така наречените рестриктивни политики от ЕС, които са за ограничаване на използването на енергия от този източник, защото той е най-големия замърсители на атмосферата с въглероден диоксид.