Недялко Славов: Решението за АЕЦ „Белене” не е емоционално – напротив, премиерът прояви решителност, кураж и национално-отговорно поведение
Недялко Славов, депутат от ПП ГЕРБ в интервю за Радио “Фокус” – Смолян
Фокус: Г-н Славов, нека да направите коментар на най-горещата тема за тази седмица, а именно спирането на проекта за АЕЦ „Белене”. След решението на Парламента за прекратяването на строежа на ядрената централа, коментарите са много противоречиви: стана ясно, че „Коалиция за България” започва консултации за вот на недоверие. Защо след като проектът е започнат преди 33 години сега предизвиква такива реакции?
Недялко Славов: Безспорно решението на Правителството и Парламента, което е свързано с преустановяването на участието на България в проекта АЕЦ „Белене” е събитието на седмицата, а може би и на месеца. В рамките на два дни то предизвика доста сериозни коментари и от политическа, и от икономическа гледна точка. Всичко започна в сряда, на Икономическата комисия към парламента, на която и аз съм член, на която присъстваха министър-председателя г-н Борисов и министъра на икономиката, енергетиката и туризма – г-н Добрев. На това закрито заседание премиерът ни уведоми за решението на правителството да оттегли участието на България от проекта АЕЦ „Белене”. Знаете, че сагата „Белене” продължава години наред. Проектът ту стартираше, ту се спираше временно, за да се стигне до тези 30 години. Мисля, че аргументите на министър-председателя са достатъчно солидни в полза на взетото решение, защото смятам, че това е един опорочен проект още в самото начало, проект в който първо се действа, а след това се мисли. Всички тези непремерени ходове са направили проекта нерентабилен и неатрактивен дори за стратегически инвеститор. Естествено е тези дни коментарите да са свързани със „за” и „против”, съвсем нормално е и да се политизира този въпрос, защото той не е само икономически, а е и стратегически и геополитически. Иска ми се по-експертно да се гледа този проект – преди всичко за неговата икономическа ефективност и рентабилност и за това, с какво той би допринесъл за по-доброто бъдеще на България. Направи впечатление това, че правителството внимателно беше анализирало всички подробности и детайли и позицията не е емоционална – напротив, аз считам, че премиерът прояви достатъчно решителност, кураж и национално-отговорно поведение, за да се вземе това трудно решение. Както казах, проектът е опорочен още от самото начало, по простата причина, че липсва крайна цена на проекта, което е съществен недостатък, защото не може да се направят каквито и да е било бъдещи прогнози, както за себестойността на произвежданата енергия, така и по отношение на неговата рентабилност. Безспорно България се нуждае от нови енергийни мощности, но все пак трябва да знаем на каква цена. Още в начина, по който е планиран този проект се съдържат много пороци – поръчвано е някакво оборудване на части, енергийни експерти коментират и че реактора не е последна дума на техниката, а е междинен модел. Все пак при вземането на това трудно решение се е съблюдавало и за екологичните рискове, а всички тези и икономическите и екологичните рискове от строежа на „Белене” си остават изцяло за българския народ и българската държава.
Както стана известно, опозицията започна консултации за вот на недоверие като основния мотив е решението на правителството за отказ от проекта АЕЦ „Белене”. Разбира се това са познати политически прийоми, но според мен те целят нещо друго и е отклоняване от същински дебат за „Белене”. Смятам, че отказа от проекта АЕЦ „Белене” не е отказ от развиването на ядрената енергетика по принцип в България, и не е отказ от това, държавата да постигне по-добри енергийни мощности и да бъде енергиен лидер в Югоизточна Европа. Важно е да се споменат и някои други теми, които останаха по-назад, покрай коментарите с АЕЦ „Белене”. Това е темата за енергийната ефективност, където ние можем да постигнем много, тъй като е известно, че България е последната страна в Европейския съюз по енергийна ефективност. Говоря за енергийна ефективност и в индустриалните и в битовите сгради, така че в енергийната стратегия на България е важно да се заложат мерки за подобряване на тази енергийна ефективност, което ще ни постави в една по-добра позиция в региона.
В момента в Икономическата комисия разглеждаме два много важни законопроекта – единият е закона за енергетиката, който предстои да влезе в Пленарна зала за второ четене. Този законопроект синхронизира българското законодателство в енергетиката с две нови европейски директиви. Законопроектът ще постави преноса на електроенергия като независима част от производството, т.е. предполага се, че голям брой търговци ще имат еднакъв достъп до електропреносната мрежа, което ще е благоприятно за потребителите, защото ще постави дългосрочно пазара на електроенергия на една по-конкурентна основа, което предполага дори и намаляване цената на електроенергията, заради по-силната конкуренция. Другият закон, който също е много важен и вече е приет на второ четене в зала е законът за енерговъзобновяеми източници. България започна да реализира доста проекти в т.нар. „зелена енергия”, което също осигурява енергийния ни пазар с нови мощности, които също ще компенсират липсата на тези мощности, от които се отказахме, визирам АЕЦ „Белене”.
Категоричен съм, че рисковете при изпълнението на този проект са повече от възможностите, които дава и съвсем логично правителството и парламента стигнаха до това решение.
Фокус: В руския вестник „Комерсант” излезе информация, че за отказа от проекта, Москва ще поиска над 1 млрд. Евро, а агенция „Итар-тас” съобщава, че АЕЦ „Белене” е поредния енергиен руски проект, станал жертва на българско политическо решение и че без „Белене” България се обрича на енергиен глад и ще бъде принудена да внасят електроенергия. Възможно ли е спирането на този проект да се превърне в „ябълката на раздора” между Русия и България?
Недялко Славов: Смятам, че отношенията на двете държави трябва да се поставят на прагматична основа. От това решение и двете страни трябва да излязат с достойнство. Русия е наш традиционен партньор и емоционалната връзка между двата народа е много силна. Мисля, че публикациите в руските медии са опити при преговорите българската страна да бъде поставена в по-неблагоприятна позиция. Смятам, че ние излизаме по-силни с това решение, защото показваме сила, показваме концепция и визия как да се развиват отношенията между България и Русия в областта на енергетиката. Вероятно дългосрочните цели на двете страни ще вземат превес при преговорите и съм сигурен, че ще се стигне до споразумение, а не до съдебни саги, които да компрометират изпълнителните власти и на двете страни. Когато руснаците усетят слабост в отсрещната страна са склонни на по-крайни действия, докато, когато усетят сила и яснота в решенията на опонентите си, това надделява в преговорите.