Д-р Даниела Дариткова, шеф на комисията по здравеопазване в НС: Пирамидата на здравната система трябва да се обърне
Д-р Дариткова, с последните законодателни промени премахнахте пречките пред определени дейности да бъдат финансирани от НЗОК. Кои са те?
С гласуването на държавния бюджет за тази година и този на НЗОК беше приета финансовата рамка на дейностите, които ще се заплащат от касата. Наредба 40 на министъра на здравеопазването регламентира включването на новите услуги в основния пакет. Предвидено е касата да плаща ваксини за имунопрофилактика, диагностични изследвания за онкологични заболявания – така наречения РЕТ-скен, интензивни грижи. Ще се финансира също диспансерното наблюдение на пациентите с някои психични и кожно-венерически заболявания, както и асистираната репродукция. За да гарантираме нормалното функциониране на системата през следващата година, трябваше да предложим гласуваната вече на първо четене промяна в Закона за здравното осигуряване, която позволява при непостигане на договореност между съсловните организации и касата да се финансират нови дейности съгласно приоритетите в политиката на Министерството на здравеопазването. Така попълнихме дефицита на правна уредба, което гарантира спокойствие на пациентите.
Защо се стигна до бойкот от страна на Българския лекарски съюз за подписването на новия национален рамков договор?
Приемам реакцията на съсловната организация като някаква форма на протест. Но тя звучи нелогично при стартирал и протекъл нормално договорен процес. Съгласно закона преговорите между касата и съсловията на лекарите и зъболекарите започват след внасянето на проекта на бюджет за следващата година. Тоест изпълнителната власт има право да залага финансовата рамка съобразно политиката, която смята да изпълнява, а съсловията преговарят по реда за предоставяне на медицинската помощ и изискванията към изпълнителите. В хода на договарянето бяха постигнати редица подобрения, касаещи работата на общопрактикуващите лекари, доболничните специалисти, лабораторната диагностика, оптимизирането на някои и въвеждането на нови клинични пътеки. Това например щеше да позволи на педиатрите да наблюдават спокойно децата в първите часове на неясно заболяване, без да се налага да ги кръщават с диагнози от налични пътеки поради невъзможност за хоспитализация. В пакета по клинична лаборатория се предвиждаше включването на изследване за антитела при тиреоидит, което сега пациентите плащат. Всеки нов рамков договор е стъпка напред в по-доброто функциониране на системата. През последните години тече процес на последователно прехвърляне на дейности от Министерството на здравеопазването към касата. Българският лекарски съюз подписа договори, когато онкологичното лечение и хемодиализата се включиха в основния пакет. Тогава рисковете ¬ и организационни, и финансови, бяха много повече, но съсловието прие да сподели с управлението тази отговорност.
Ще има ли положителен ефект промяната, специално за инвитро процедурите?
При съществуващата демографска ситуация в България е признак на сериозна политическа отговорност подкрепата на този съвременен метод на асистирана репродукция. Наистина досега инвитро процедурите бяха достъпни за всички граждани независимо от техния здравноосигурителен статус. Съвместно с пациентски организации стигнахме до решението, че е неоправдано тези средства, които се дават от нашите данъци, да се ползват и от български семейства от чужбина, които не се осигуряват у нас. Така те се възползват от облекчения, които липсват в страната, в която живеят. Затова и заложихме новите правила. Освен това плащането през системата на НЗОК първо ще гарантира, че тази възможност ще се използва от здравноосигурени граждани, от друга страна, чрез механизмите на касата процесът ще бъде много по-добре контролиран и ефективността му ще бъде по-висока. Всичко това ще направи достъпа и качеството гарантирани, а изразходването на средствата ефективно. Това е всичко, към което се стремим. Вече има и решение на Министерския съвет за запазването на фонд „Инвитро“ като орган, който направлява и координира процеса.
Докъде стигнахте със закона за правата и задълженията на пациентите? Ще бъде ли приет до края на мандата?
Това е наистина пример за неспазено своевременно обещание. Непрекъснато се появяват спешни законодателни задачи, които изместват малко плановата ни дейност. За съжаление до момента не сме финиширали законопроекта, защото искаме да направим нова среща в рамките на работната група, която бяхме сформирали още в началото с представители на съсловните, пациентските организации и на институциите. Едва след това ще можем да представим окончателните текстове и за обществено обсъждане. Но категорично ¬ до края на мандата този законопроект трябва да бъде приет. Това е ангажимент, който досега трябваше да сме изпълнили, но, признавам, имаше дефицит на организираност.
Колко пари ще има за здравеопазване тази година и достатъчни ли ще бъдат?
Общият бюджет за системата на здравеопазване ще бъде 3,353 млрд. лв. срещу 3,261 млрд. лв. за миналата година. Парите са най-много в сравнение с всички предходни години. Има 7 млн. лв. повече за първична медицинска помощ, още 7 млн. лв. повече за доболничните специалисти, т.е. повече направления за консултации. 35 млн. лв. има допълнително за лекарства, където са включени и ваксините. Допълнителни средства има и за болнична помощ – около 20 млн. лв. Това гарантира спокойствие на лечебните заведения, защото за отминалата вече година всичко е разплатено на болниците, дори и дейността, която е над прогнозните бюджети. Тази година влизаме без задължения по отношение на болничната помощ, което се случва за първи път през последните години.
Смятам, че с бюджета за тази година гарантираме финансова стабилност и спокойствие на системата. Това ни дава възможност и да търсим елементи на подобрение на здравните грижи, от които се нуждаят всички – и лекари, и пациенти.
Вече сте посочвали, че 50% от проблемите в здравеопазването са организационни. Какви например и как може да се решат?
Общоизвестен факт е, че половината от проблемите на здравеопазването са от организационен характер. Останалите 50% са финансови проблеми. И ако търсим наистина още по-добра финансова рамка, първо трябва да предложим и съответните структурни промени. Системата в България е обърната като съотношение на представителност на медицинската помощ. У нас по-широкият процент услуги и по-големите разходи са в болничните лечебни заведения. Широката основа на пирамидата на здравните грижи трябва да е в извънболничната помощ. 70% от обслужването на пациентите трябва да става там. Това ще означава, от една страна, профилактика, своевременно диагностициране, адекватно лечение и, от друга страна – по-ефективно изразходване на средствата. Защото болничната помощ е скъпа и там трябва да попадат пациенти чак след като са изчерпани всички възможности за лечение в доболничната помощ. Това е рамката, която непрекъснато коментираме през годините, но не успяхме да наложим. Има определени елементи на оптимизиране на системата на извънболнично лечение, но на този етап тяхната ефективност не е достатъчна.
Възможно ли е пирамидата да се обърне до края на мандата?
За съжаление съм реалист и казвам, че няма да може до края на мандата системата на здравеопазване да стане коренно различна. Проблемите наистина са се мултиплицирали във времето. Сега е нелогично да се оправдаваме, но наистина, идвайки на власт през 2009 г., имахме ясни намерения за финансова реформа, реформа на организацията, начина на финансиране на лечебните дейности ¬ основно в болничната помощ. За съжаление в първите години се сблъскахме с бюджетни проблеми, лимитирани от финансовата криза. Благодарение на усилията на екипите и на касата, и на министерството издържахме 2009-а и 2010-а, без да има срив в системата. 2011 г. беше по-позитивна и успяхме да направим много по отношение на административната реформа. Постигнахме оптимизация в лекарствената политика ¬ там процесът е непрекъснат. Можем да отчетем и финансовото изражение на заложените законодателно възможности касата да договаря отстъпки от цените на медикаментите. През първите 9 месеца на миналата година са постигнати 22 млн. лв. икономии в бюджета за лекарства, което позволи 1,7 млн. опаковки повече да се предоставят на българските пациенти.
Отчитаме и несвършеното ¬ не успяхме да извършим остойностяване, да усъвършенстваме начина на финансиране, да въведем диагностично свързаните групи. Надявахме се, че ще постигнем нужния консенсус, защото големият проблем на здравеопазването е, че реформите не са постепенни и последователни, не се изпълняват от всяка политическа сила в една и съща посока. А за да върви здравеопазването напред, трябва да има консенсусно приети приоритети и посоки, които да се следват от всички, като политическите нюанси не трябва да касаят приоритетните направления.
Има ли разработена стратегия, която да залага определен път, който да се следва от всяко правителство?
Да, прие се една стратегическа рамка, която Министерството на здравеопазването презентира във връзка с очакванията България да се включи в новия програмен период на Европейския съюз.
Тази рамка даваше точно това, което казваме – общите посоки. Идеята беше конкретните стъпки да се попълнят от всички, които участват в системата – неправителствените организации, медицинските специалисти, съсловни организации. На този етап, доколкото имам информация от Министерството на здравеопазването, няма постъпили предложения. Така че ще се наложи тази програма да се прави пак на чисто политическа основа, защото с тази стратегия трябва да се включим в програмата на ЕС, за да можем да кандидатстваме за финансиране на определени приоритетни направления. Това трябва да се случи до края на мандата.
Затвори ли се темата с пълната забрана за пушене на закрито?
За съжаление не мисля, че въпросът е приключил, защото икономическата комисия отхвърли едно предложение за либерализиране на режима, но предстои разглеждането на първо четене на законопроекта за промяна на Закона за здравето на народните представители Кирил Гумнеров и Стоян Иванов. И решаващо ще бъде точно гласуването в пленарната зала. Но аз съм много обнадеждена от обществената реакция в България и от последните промени, предложени от ЕК във връзка с още по-сериозното затягане на контрола дори и над електронните цигари. Това е общоевропейската тенденция, от която ние не би следвало да отстъпваме.