Д-р Даниела Дариткова - председател на Здравната комисия в НС: Интелигентно съсловие като лекарското не може да разчита на революция, за да постигне целите си
Д-р Дариткова, как се получиха тези проблеми с недостига на направленията?
Решение на Надзорния съвет на НЗОК е да има нов механизъм за изпълнителите на медицинска помощ да искат увеличение на раздадените им като регулативен стандарт направления. Има специални формули, по които се изчисляват стандартите. Аз самата съм и в другата функция на изпълнител на медицинска помощ. И направленията, които съм получила в първото тримесечие на 2013-та, са почти същите като през 2012 г., с тази разлика, че през 2012 г. имаше възможност за самоволно 10%-но увеличение без да се налага официално искане до РЗОК. Другата възможност за 15%-ното увеличение за следващото тримесечие също стои. Тоест няма намаление в пъти и в проценти.
Но лекари от Смолян казват, че са ги свършили в средата на февруари, а до края на
тримесечието остават месец и половина?
Аз се надявам информацията, която се изнесе, да е точна. Ако попитате д-р Гелов, той ще ви каже, че всички изпълнители на медицинска помощ са получили указания от РЗОК до 26 февруари да подадат искания за нужните им допълнителни направления. Никой лекар не може да каже, че са му свършили направленията, защото той трябва своевременно да заяви на касата, че има дефицит на направления. Това е работа, която се върши от над 10 години насам и лекарите би следвало да познават тези механизми. Наистина в първоначалното разпределение имаше леко завишение на стандартите, но после касата позволи да се отпуснат допълнително проценти. Има леки сътресения в системата, но го има диалогът със Здравната каса.
Сигурно смятате, че се преекспонира проблемът или е неразбиране от колегите Ви да се разреши ситуацията чрез действащи механизми?
Не мога да правя оценка. Не мога да коментирам кое е довело до това решение на Лекарския съюз за проблеми с финансирането на дейностите. Аз не съм участвала в последните заседания на съсловните организации и не знам какви са точно мотивите, но това, което виждам като стойности и цифри в моя собствен регулативен стандарт, намаление няма.
Вие си имате достатъчно направления, така ли?
Не, аз съм написала молба за увеличаване на направленията. Но самият факт, че и по медиите започна да се тръби, че няма направления, в някаква степен психологически въздейства на пациентите. Те мислят, че дефицит ще има цялата година и търсят повече възможности за консултация. Освен това в началото на годината има леко завишение на общата заболеваемост и по-високо потребление на направления. И пак повтарям - има механизми, по които всеки изпълнител на медицинска помощ може да заяви пред Районната каса, че трябва да му се отпуснат допълнително направления. Сега има нещо, срещу което и аз възразявам - че Районната каса трябва да поиска разрешение за това от НЗОК. Смятам, че децентрализацията е далеч по-успешният модел за управление на системата и ще продължа да настоявам за връщане на децентрализираното разпределение на направленията.
Смисълът от прогнозните бюджети на болниците какъв е?
Те са въведени много преди управлението на ГЕРБ, още когато управител на Здравната каса беше един от сегашните експерти на Лекарския съюз д-р Димитър Петров. Въведоха се заради използването на клиничните пътеки като начин на разплащане и тенденцията към свръххоспитализация. И с ограничения финансов ресурс на касата нямаше как да не се направи предварително изчисление на обема дейност, която може да извърши една болница. Изчисленията се базират на медицинската статистика за това колко случая от дадени заболявания има в България, които се заплащат от касата. Такава статистика се събира от всички болници и на тази база се създават прогнозните бюджети. Аз смятам, че те са необходими, защото ресурсите трябва да се разпределят равномерно, за да не се стигне до момент, в който касата да не може да плаща болничната помощ. Има нов механизъм за сформиране на болничните бюджети, който доведе до известни сътресения, но се оказва, че това става само в места със значително по-голям процент нови частни болници. Бюджетите на болниците в Смолянска област са като миналата година, дори в някои общински болници са и малко по-добри.
Как ще коментирате изказването на колегата ви от БСП Димчо Михалевски, че пациентите от Смолянска област получават здравна услуга на значително по-ниска стойност отколкото средно за странат?
Тези изчисления са извън всякаква експертност, защото няма бюджетиране и равномерно разпределение на тези средства. Пациентите в една солидарна система внасят толкова, колкото предполага 8%-ният осигурителен праг. Една здравно-осигурителна система потребява толкова средства и от тези, които имат нужда. Това е солидарният модел, възприет от Европа и който имаме ние. Няма как да се правят изчисления за груба сума на отделен гражданин, защото това не е социалистическото здравеопазване. И ако в Смолян няма възможност да се правят неврохирургични операции, кардилогични и други скъпоструващи процедури - това е най-елементарното обяснение защо наистина общият обем на бюджетите на нашите болници е по-малък от други градове.
Искате да кажете, че изчислението е твърде елементарно?
Казвам, че не е експертно. Такова уравняване и разделянето на средствата върху общия брой население е приложимо само при бюджетно здравеопазване, тип "Семашко", но нашето отдавна не е такова.
Има ли тенденция на непрекъснато увеличаване на регулативните стандарти?
Няма разлика в регулирането. По един и същ начин са се случвали нещата в последните години. Общопрактикуващите лекари имат регулативни стандарти от самото създаване на Здравната каса. Сега даже е много по-лесно, защото електронното разпечатване на направленията позволява и да се прави по-гъвкава политика. В началото на всеки му се даваха определен брой направления и нямаше как да си купиш повече, докато чакаш разрешение на касата. И тогава наистина имаше дефицит, докато се стигне до по-гъвкави методи на управление.
Искате да кажете, че сега няма недостиг на направления?
Казвам, че в рамките на компетентност на управление на практиката си всеки може да намира начини да иска повече или по-малко направления. Има хора, на които наистина не им достигат направленията, но всичко това е свързано с маниера на работа. Всеки трябва гъвкаво да решава за себе си по какъв начин ще информира, уведомява и ще се справи с направленията, с които разполага и дали ще иска още. Тези механизми са запазени. Не е имало случаи досега, в които касата да откаже допълнителни направления. Общопрактикуващите лекари не бива да са просто диспечери. Във функцията им на пазачи на вратата те трябва да поемат отговорност да лекуват пациентите. Още повече, че натрупаха достатъчно сериозен опит.
Смятате ли, че като няма НРД за 2013 г. настоящият състав на Надзорния съвет на НЗОК има компетенциите да създаде адекватни правила за функциониране на системата?
Надзорният съвет само гласува правилата.
А кой ги създава?
Ще ви кажа. Примерно съвсем новите дейности - протоколите за интензивно лечение. Те се изготвят от националните консултанти по съответната специалност с експерти от МЗ и се публикуват в наредба на министъра на здравеопазването. Надзорният съвет ги приема само формално и излизат в Държавен вестник. Методиката за остойностяване се прави от Надзорния съвет на касата, преглежда се в МЗ и се приема с решение на Министерския съвет. Тоест МЗ и НЗОК са оперативните органи, които изготвят тези правила и допълнителните методики.
Защото е доста притеснително, когато в състава на Надзорния съвет на НЗОК е изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" и той трябва да решава за правилата в медицинската дейност?
Той е представител на държавата. Не се очаква от него да знае колко и какво трябва да извърши анестезиологът в дадена клинична пътека, а да следи за финансовата стабилност и като икономист той може да се справи с това. Има достатъчно други експерти, които да правят тези преценки, докато се стигне до решение от Надзорния съвет. Той е общественият съвет, който управлява касата. Като обществена институция НЗОК трябва да има управление, което да повтаря трипартидния модел - в него да са представени държавата, работодателите, пациентите...
Затова ли има и синдикати в него?
На тях твърде много се държеше.
Смятате ли, че с мирни средства може да се решат възникналите проблеми, за да не се стигне до протести на лекарското съсловие?
Аз мисля, че интелигентно съсловие като лекарското не може да разчита на революция, за да постигне целите си.
Защо не се въведоха диагностично-свързаните групи (ДСГ), какво не достигна, за да се реализира тази реформа?
Това е много дълъг процес, който изисква събиране на достоверна информация от лечебните заведения. Бяха завършени редица законодателни и подзаконови нормативни стъпки, които да помогнат за въвеждане на български вариант на ДСГ. Само за пример ще кажа, че в Швейцария процесът на въвеждането им е продължил 10 г. Така че ние не можем да очакваме при нашите условия това да стане по-бързо. Направи се възможно закупуването на австралийски модел за групиране на диагнозите. Сега се събира информация от всички лечебни заведения съгласно промяната в Закона за лечебните заведения за разходите, защото българското остойностяване трябва да мине и през тази фаза. Тази година има и една промяна, която създаде известно напрежение сред колегите - изискването те да кодират диагнозите с четиризначни кодове. Това отново е свързано с необходимостта от системата на ДСГ. Надявам се те да преодолеят по-лесно това затруднение, защото то е стъпка към въвеждането на този по-справедлив начин за остойностяване на дейностите основно в болничната помощ, но смятам, че това ще помогне и на доболничната.