Д-р Даниела Дариткова, ГЕРБ: Проблемът с болницата в Рудозем е кадрови
Здравеопазването тук е най-горещата тема, като според хората това е един от най-големите проблеми в Рудозем. Как се стигна до тук и какъв е начинът болницата да просъществува отново?
Нека се върнем на фактите, които доведоха до прекратяването на дейност на тази болница. А фактите говорят, че наистина кадровото й обезпечаване в годините не беше осигурено. Проблемът беше национален, защото не се мислеше за специализацията на младите лекари, имаше четири нулеви години. Проблемът беше и местен, защото общини, в които са мислили за кадровото обезпечаване на болниците, са давали възможност чрез стипендии да стимулират млади лекари, а по този начин да се подпомогнат финансово и после да имат ангажимента да се върнат в лечебното заведение. Това в Рудозем, за съжаление, не се е случвало. И когато болницата не можа да сключи договор с касата, беше именно поради дефицит на специалисти, а не поради някаква друга причина.
Фактически за разлика от други общини, в Рудозем проблемът не е такъв, тоест проблемът е единствено кадрови?
За мене да, категорично, защото местните лекари, които можеха да работят в тази болница, бяха много малко, в съседната Маданска болница също има дефицит на специалисти и ако трябва да сме реалисти, наистина е по-добре, тъй като лечебното заведение за болнична помощ е възникнало преди години, когато контингентът наистина е бил по-голям. И този контингент е давал възможност наистина да има по-голям оборот лечебното заведение оттам и показателите да са по-добри, да има по-добри приходи лечебното заведение. А когато населението намалява, когато лекарите изчезват, трябва да се укрепят структурите, които са близки. И ето, лекарите от Рудозем подпомагат кадрово болницата в Мадан и това е факт.
Искате да кажете, че по-добрия вариант в Рудозем и Мадан е да има една по-добра болница в Мадан, която обслужва повече хора?
Категорично смятам, че болничните структури трябва да са вече в 21-ви век- по-високо специализирани, по-добре оборудвани и да предлагат едно лечение на по-високо ниво. И това, което трябва да концентрира усилията на местната власт, е доболничната помощ- първична и специализирана. Дори и в национален план, това, което не можахме да постигнем е, наистина 80% от проблемите на хората да се решават в доболничната помощ, тя да бъде кадрово обезпечена, много от услугите да се пренесат там, а в болница да се попада само когато всички други възможности са изчерпани и когато наистина се нуждаеш от високо специализирано лечение.
В такъв случай можем ли да говорим за вариант, при който в болница ни пациентите да могат да остават за долекуване или под лекарско наблюдение, а не например това да се случва в Смолян?
Наистина трябва да има по-разчупено мислене по отношение на изпълването със съдържание на такива болници. Аз смятам, че първо трябва да се даде възможност на общопрактикуващите лекари и на спешната помощ да се концентрират в тази сграда, да се даде възможност на една медико-диагностична добра лаборатория да работи тук, защото тук това подпомага дейността на извънболничната помощ, и едно добро оборудване да даде възможност специалисти, които дори не са местни, да идват периодично тук. Но това ще подпомогне населението, защото ако идват невролози, или липсващи специалисти, които сега не мога да изброя точно, примерно акушер-гинеколози, кардиолози, да има къде наистина да преглеждат хората. Това може да стане в следващия програмен период със средства от Европейския съюз и категорично смятам, че ще бъде добър знак.
От друга страна ние работихме върху една програма за социално-здравни услуги. Хубаво е хората, които и тук в региона в по-голямата си част са застаряващи и хронично болни, да имат малко по-адаптирани здравни грижи по домовете. Ние искахме да изработим и по швейцарски проект започна една такава програма, която на този етап пилотно се реализира във Враца- да има едни комбинирани екипи от медицински и социални грижи, които да посещават по домовете нуждаещите се пациенти. От една страна да ги наблюдават какво е тяхното състояние, какви лекарства приемат, дали нещо се променя, а от друга страна със светите на лекар да могат наистина да правят елементарни корекции в поведението на пациента. Това ще подпомогне по-доброто наблюдение на хроничните болести, тези пациенти няма да стигат до болнично лечение. От една страна ще бъде по-добре за тях, а от друга страна ще облекчи и болниците, за да не се натоварват с допълнителни пациенти. Това ще подпомогне и цената на болничната услуга да зависи не само от оборота, а да се вдигне цената на единичния случай. Всичко това като реформа трябва да върви наистина комплексно и да не се залага на едната или на другата част от системата на здравеопазване и разбира се спешната помощ да работи адекватно.
Другото, за което смятам, че европейски средства могат да помогнат, е медицинският транспорт, който в момента е проблемен за населението, да бъде добре осигурен с коли, които се финансират или от местната или комбинирано от местната власт и от националния бюджет. Смятам, че това като комплекс за услуги наистина ще подобри положението на населението тук и ще осигури този дефицит, който евентуално сега се усеща след закриването на болницата.
Искам да Ви попитам и нещо друго в тази насока - имаше проблем със сградата на Здравната служба в Чепинци, предполагам, че сте запозната?
Много добре съм запозната, защото се обърнаха и към мен, като председател на комисията по здравеопазване с този проблем. Аз занимавах даже националното сдружение на общините, в лицето на неговия секретар- г-жа Гинка Чавдарова. Наистина местната власт може да разполага със собствеността, защото става дума за общинска собственост и този, който решава, е именно общинският съвет. Но когато става въпрос за медицинско обслужване на населението, първо трябва местната власт да се грижи на лекаря, който е най-близо до хората, а това е общопрактикуващият лекар. Когато този лекар е от населеното място, когато той е съвсем близо до хората, те могат да разчитат на него. И да го оставиш на улицата, или да му вмениш да плаща наем на частник, според мен е абсолютно неморално. И мисля, че това е един наистина абсолютно не добър акт и една практика, която е абсолютно порочна. За съжаление единствен случай в цяла България.
Въпросът е как може да се реши този проблем, как може това джи-пи да си остане в Чепинци?
Проблемът е приключен, за съжаление, защото всичките съдебни процедури са минали. Това, което аз смятам, че може да се случи, е да се търси възможност през следващия програмен период, на този етап, средствата, които можеха да се използват за такива практики на GP-та в такива малки населени места са изчерпани, но в 2014, в новия програмен период, ще има мярка за преодоляване на неравенствата. И аз смятам, че по тази мярка колежката активно ще я подпомогнем, ако имаме възможност, ще кандидатства, за да може да се направи една прилична Здравна служба и да се оборудва с техника.
Вие се ангажирате с този въпрос?
Аз наистина съм лично ангажирана с проблема, защото смятам, че по-големият проблем на малките населени места, е именно да се привлекат общопрактикуващи лекари там. И смятам, че те са ценното, към което трябва всяка общинска власт да има особено отношение.
Като си говорим за Родопите и за западналите общини, има много проблеми - тези на малкия бизнес, на земеделието, част от които заради европейските правила, които се налагат и които повечето хора, предприемачи и малки фермери, не могат да спазват. Става въпрос за високите стандарти, които ни налагат ЕС и в същото време, нашите хора не могат да ги покрият. Защо се получава това неравенство? В крайна сметка идеята беше да влезем в Европа, да усвоим европейските пари и да можем да покрием тези стандарти и да сме наравно с Европа, да живеем според стандарта, в който живеят в Европа. Но това не се случи в България…
Договарянето на условията в програмния период, който е в рамките на 6 години и сега приключва, е било преди тези 6 години. И в рамките на тези условия са заложени параметрите, които сега наистина затрудниха много от малките стопани. Ние това го отчитаме и сме преодолели много от несъвършенствата, които пречат, особено тук в нашият регион. Примерно приемането на несъвместимост на горния слой, броят на добитък, но всичко това са неща, които обаче трябва да стигнат по някакъв начин до хората, които вършат тази работа. Моето впечатление от обиколките в региона е, че те наистина нямат достатъчно знания и нямат възможност да се справят с европейските проекти. В община Смолян започна да работи един областен информационен център, който дава възможност хората да видят къде могат да бъдат финансирани по европейки програми. Ние мислим даже в една още по-широка посока да се даде възможност подготвени млади хора да се движат сред местното население и да ги подпомагат в правенето на проекти. Това ще помогне на хората, които са трудолюбиви, но не могат да се справят с европейските правила, които пак повтарям, че ще бъдат по-леки през следващия програмен период. А от друга страна ще даде възможност и на част от младите, образованите хора да имат някаква заетост тук в региона, защото все пак изработката на такива проекти се заплаща. Така че смятам, че това е една добра мярка и тъй като средствата за следващия програмен период са осигурени и договорени, те са повече, отколкото в този, и смятам, че имаме добра перспектива. И наистина малките предприемачи, животновъди и растениевъди ще бъдат в по-добра позиция.
И един последен въпрос, имайки предвид подемът на гражданското общество в България, както и това, че то се обяви против политическата система, то каква ще бъде реформата в политиката на ГЕРБ и конкретно какъв е апелът ви към Рудозем?
Аз лично смятам, че наистина гражданското общество в България показа желание събитията в страната и политическият живот да вървят по нов път. Но при всички положения демокрацията и законовият избор са регламентирани и ние трябва да спазваме тези правила, които са се доказали във всички европейски страни. Като страна членка на ЕС няма как добрите демократични европейски практики да не ни бъдат урок. Аз смятам, че ние се стремяхме да усещаме пулса на времето и да бъдем близо до хората. Разбира се в желанието си да бъдем финансово стабилни и да представим страната добре в очите на Европа, не преценихме достатъчно тежестта върху хората. Това беше нашата грешка, ние я отчетохме и смятаме,че оттук нататък трябва по-добре да се вглеждаме в очите на хората и в техните проблеми, макар и да сме се опитвали да го правим. Аз по-скоро се притеснявам от разединението на нацията в момента. Смятам,че по-лесно за България ще бъде да търсим нещата, които ни обединяват, за да може да се състави стабилно правителство след изборите и страната да тръгне по един път нагоре. Ако се вкараме в спиралата на изборите и в невъзможност да се сформира правителство, това ще бъде пагубно за нас. Затова аз апелирам нека всички да дадат своя вот с разум, нека да избират хората не по обещанията, а по делата, по това, което са свършили и наистина да направим така, че бъдещето на България да бъде сигурно, да бъде гарантирано по пътя на добрите демократични европейски традиции.