Даниела Дариткова: В здравната реформа дългосрочните цели са подобряване здравето на нацията
Даниела Дариткова, народен представител ГЕРБ и заместник-председател на парламентарната комисия по здравеопазването, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”
Водещ: След съдебната реформа продължаваме срещите ни и заради необходимостта от дискусии за още една реформа. Реформа, която засяга всички ни, която все се започва и никога довършва – здравната реформа. Мина на първо четене бюджетът на Здравната каса за догодина, 252 милиона лева се дават повече, отколкото от първоначалния бюджет за тази. За първи път има такова голямо увеличение. Обаче, сметките спрямо тазгодишните разходи на Касата показват, че въпреки допълнителните средства тя ще започне следващата година с 50 милиона по-малко от необходимото, ако системата остане същата. Новият здравен министър – Петър Москов постави пръст в раната като извади на дневен ред въпроса за прекратяване статута на болниците като търговски дружества. Защото налице е остър конфликт между два противоречиви икономическа модела. Касата работи по планиран бюджет, гласуван от парламента. Той не може да се променя през годината. Болниците работят като търговски дружества с бюджет, планиран от тях самите и могат да го променят, когато искат. И въпросът е, как ще се осъществи смяната на двата сблъскващи се модела – ето, затова и за здравната реформа като цяло ще говорим с народния представител от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова. Възможно ли е, д-р Дариткова, лесно осъществима ли е промяната на модела за здравеопазването у нас? Особено този остър конфликт между икономическите противоречия – Здравна каса и болници.
Даниела Дариткова: Това е само част от дисбалансите в системата, които отразяват финансовото състояние. Ако говорим за система на здравеопазване, ние по-скоро трябва да се ориентираме към здравните приоритети, да говорим повече за медицина. Защото наистина има проблем с дружествата като търговски, наречени болници, защото те трябва да се управляват ефективно, за да не трупат задължения. От друга страна предвид бюджета на Касата, който се определя, предвидими са и печалбите на тези заведения. Балансът между приходи и разходи трябва да бъде много разумен и рационален, от друга страна инвестициите в капиталови разходи на болниците, които са собственост на държавата са ангажимент на Министерството на здравеопазването. Наистина тук има известни противоречия, но в никакъв случай това не е основният проблем на системата и това, което засяга пациентите. Трябва да се приеме пакет от мерки, който да изисква адекватно и добро управление на лечебните заведения, наложително е да имаме единни стандарти за менажиране, защото това е важно, за да може да се прецени наистина кои екипи на болниците се справят добре и кои – не. От друга страна трябва ние наистина да се съобразяваме с бюджета на Касата и с пакета мерки, който се предвижда да се приеме от Министерството на здравеопазването. След като се приемат бюджетите да има и ясно разписани критерии за добро и ефективно харчене на средствата. Но пак резултатът трябва да води към по-добра здравна грижа и това трябва да ни бъдат дългосрочните цели. Важното е това, което ще усетят българските граждани.
Водещ: Д-р Дариткова, извеждате пред скоби важния въпрос за цялостния поглед към реформата в здравеопазването За да не се състои тя от реформи на парче, на части. В такъв случай, какво трябва да бъде променено в медицината у нас? Кои са приоритетите? И как тези приоритет съответно трябва да се разработят секторно като политики?
Даниела Дариткова: Ние наистина трябва да заложим на критериите, по които се преценява всяка една здравна система, критериите, които засягат здравето на нацията. Показатели като заболеваемост, смъртност, детска смъртност. Критерии, по които ние, за съжаление, сме на едно от последните места в Европа. И това трябва да ни бъде дългосрочната медицинска цел. За да се съчетаят отделните елементи на системата, начините, по които ние ще я променим и това как трябва да се получи баланс между всички нива на системата, наистина трябва да се върви комплексно. Защото досега работата на парче е довела до това състояние на системата, до разпокъсаност между първичната, между спешната, между до болничната и болничната помощ. А пациентът всъщност е един. Той не е нито доболничен, нито спешен, нито болничен. Той трябва да преминава спокойно през цялата система, да има сигурност и да знае точно къде на кое място ще получи най-добрата медицинска помощ. Може би това е най-общата цел – да подредим системата така, че пациентът да има здравна сигурност и да бъде убеден, че може да извърви пътя до най-доброто лечение по възможно най-бързия и ефективен начин. И всичко това, разбира се, да бъде във финансов баланс, защото ние може да отделяме за здравеопазването толкова, колкото ни позволява икономиката. Все пак трябва да се съобразяваме с икономическите дадености.
Водещ: На каква логика трябва да се подчиняват отделните елементи на лечението?
Даниела Дариткова: Разбира се, те пак трябва да се подчиняват на общи критерии. Трябва да имаме добра първична помощ, която да прави така, че децата, майките да получават добро здравеопазване, за да могат за растат здрави. Да имаме достатъчно профилактика за всички групи от населението, съобразно заболеваемостта от отделни групи заболявания. Да имаме профилактика на социално значимите заболявания, да имаме достъп до лекарствена терапия, която да гарантира на всички, че ще лекуват състоянията си с най-добрите медикаменти със съответното ефективно харчене на парите. Да има достъп до специализирана медицинска помощ и да се стига до скъпата болнична помощ само тогава, когато наистина не могат да се постигнат резултатите в доболничната – нещо, което при нас е абсолютно обърнато като пирамида на здравните услуги. Защото човек много по-лесно постъпва в болница и предвид на това, че болниците печелят от оборот, това е желано действие от тях. В същото време това не генерира добри показатели за здравето на нацията, генерира единствено оборот на хоспитализациите – процент, по който ние отново сме на първите места в Европа. За да се подреди всичко, трябва много голямо разбирателство както между медицинските специалисти, така и между представителите на политическите сили в парламента, между изпълнителната власт. Един консенсус, за който ние говорим много отдавана и който трябва да бъде не формален, а реален, за да може нещата да се случат. А те няма да се случат до една година. Във времето ще се случват и би следвало стъпките да са последователни, да се следва схемата за промяна на системата от всяко едно ново управление и тя да бъде дългосрочна. Само една такава дългосрочна стратегия може да бъде наистина адекватна промяна, а не всеки нов министър и всяка едно ново управление да започва нещата отначало.
Водещ: Вие водите ли разговор с министъра, с екипа му в парламента, в Комисията по здравеопазване, за да не се наливат повече средства в нови и нови структури? Да се инвестира не в поддръжка, а в нови технологии и в квалификация? Да се създаде действително реформа, която да не е на хартия, а да е работеща? И да дава добри резултати. Да има политически консенсус – всички партии да си стиснат ръцете над такъв документ? Такива разговори водите ли?
Даниела Дариткова: Именно в тази посока са нашите усилия. Да, ние разговаряме непрекъснато с екипа на министерството. В бюджета, който приехме, има параграф, който предвижда следващата година да бъде нулева откъм включването на нови структури в системата от болничните заведения. Това беше особено спорен текст. Знам, че много колеги от опозицията се изказаха против него, но наистина се нуждаем от време, за да се изработи национална здравна карта, която да определи потребностите от болнични лечебни заведения. Тогава да е ясно наистина в коя посока ще се правят инвестициите, за да имаме равен достъп и да имаме лечебни заведения, в които се предлага медицинска помощ на високо ниво, високотехнологични болници. Това са първите опити наистина да се въведе известен порядък в откриването на нови лечебни заведения. Разбира се, като се запазят възможностите и за конкуренция на здравните услуги. Защото достъпът на пациента е свободен и той би следвало да избере най-доброто лечебно заведение. Разговорите продължават. Аз смятам, че никога решенията в здравеопазването не са се намирали лесно, но пък мисля, че времето изключително много е напреднало, проблемите са наболели и му е дошло времето наистина да се случи най-после и консенсусът, и реформата.
Водещ: В какъв порядък това може да стане? В какви срокове, на какви стъпки, на какви етапи?
Даниела Дариткова: Аз мисля, че първата добра стъпка е бюджетът за здравеопазване, който приехме за следващата година. Това гарантира финансова стабилност. Касата ще разполага с повече пари, отколкото в началото на миналата година. Няма да има нуждата от драматични актуализации, напрежение както в болниците, така и при лекарствата. Всичко това ще бъде, надявам се, един спокоен и стабилен бюджет, който ще даде възможност на Министерството на здравеопазването да се концентрира около предложенията за законодателни промени. Промените, които ще се предложат от Министерството на здравеопазването най-вероятно ще бъдат в три пакета. Първият – най-неотложен, който ще касае ефективното харчене на средствата. Разбира се, затова ще можем да говорим по-конкретно, когато видим тези предложения. Следващите пакети ще касае вече малко по-дългосрочни политики. Много важно е, че в бюджета на Министерството на здравеопазването има 91 милиона повече, отколкото миналата година. Там са гарантирани разходите за профилактика. Имаше 16 милиона повече за заплати на лекарите в Спешна помощ. 8 милиона повече за ваксини. Помним кризата с ваксините тази година, която едва сега се преодолява. Всичко това се надявам да не се случва изобщо следващата година. Има 5 милиона повече за Фонда „Асистирана репродукция“, 6 милиона повече за Фонда за лечение на деца в чужбина. Всичко това са показатели, които наистина ще гарантират финансова стабилност на сектора и всички трябва наистина да се захванем за това, да го направим по-ефективен, по-достъпен и системата да бъде наистина в полза на българските пациенти.
Водещ: Споменахте за въвеждане за единни стандарти за управление на публичните лечебни заведения, на болници, поликлиники. Това как ще се случи и как ще изглежда на практика?
Даниела Дариткова: Аз смятам, че може наистина да се направят стъпки, които да подобрят примерно търговете за лекарства в тези лечебни заведения. Чухме намерения на министъра в тази посока с въвеждане на електронна лекарствена борса. Може да се направят наистина по-конкретни критерии за това как лечебните заведения разходват приходите си. Всичко това ще бъде обект наистина на действия от страна на собственика, принципала на лечебните заведения. Това е министърът на здравеопазването. Предполагам, че там няма да има нужда да се минава задължително през законодателна санкция, защото министърът наистина формално е собственик на капитала на лечебните заведения. Но той не може реално да контролира мениджърите, освен чрез проверки на отделните контролни органи в министерството. Но този контрол, както знаете, е последващ. Всичко това, пак казвам, че коментар с Министерството на здравеопазването и повече конкретика ще се случи след като се приемат бюджетите. Защото това сега е големият ангажимент и на правителството, и на министерствата. Свърши ли бюджетната процедура, оттук нататък нещата ще бъдат малко по-спокойни. Голям ангажимент на министерството в момента е финализирането на преговорите с Европейската комисия по отношение на финансирането на промените и реформите в сектор „Здравеопазване“ през следващия програмен период. Защото за голямо мое съжаление, предходното правителство и там не си е свършило работата. Нещата не са съвсем изчистени като процедури, като проекти, като намерения, като философия и това в момента също коства големи усилия на екипа на Министерството на здравеопазването. А без европейски финансиране ние няма как да се справим с част от реформите, които сме набелязали, основно в Спешна помощ, електронно здравеопазване. Това са системи, в които ние разчитаме на европейските средства, за да може да направим необходимите промени, които ще направят системата, разбира се, по-европейски и по-пациентски ориентирана.