А какво обещаваме ние на нашите баби и дядовци?
В събота, 1 октомври, отбелязахме Международния ден на възрастните хора. Инициативата е на ООН и на този ден в целия свят е ден за размисъл – за приноса на възрастните към обществото и към нас самите, за достойнството на остаряването и за уважението, което ние младите дължим на нашите баби и дядовци. Дори когато не сме съгласни с тях.
Имаше една предизборна полу-шега: „Идват избори, скрий личната карта на баба си!”. Аз няма да скрия личните карти на възрастните си роднини и няма да се шегувам с тяхното право да избират с коя бюлетина да гласуват.
Международният ден на възрастните хора обаче ни даде повод да помислим какво се случва с родопчаните от третата възраст. Защото изборите идват и отминават, но бабите и дядовците остават да живеят тук, докато децата им бягат на гурбет.
По време на предизборни кампании торбата с обещания към възрастните е щедро развързана. На какво ли не се наслушаха родопчаните от третата възраст в последните осем години. Досущ като лична асистентка на дядо Коледа кметицата им обещаваше хляб по 20 и билетче от 6 стотинки, безплатни лекарства и най-светло социалистическо бъдеще. E, нямаше как това да се случи. Онзи ден в родния ми квартал Долно Райково, Дора Янкова откри ремонтиран пенсионерски клуб. Същия този пенсионерски клуб стоя без ток с месеци и беше спрял да функционира, но след едно мое питане по въпроса виждаме, че решение ще има. Идат избори и общината е решила да поработи в последния момент… мен би ме било срам от такава показност. Идат и новите празни обещания.
Ние от младежката организация на ПП ГЕРБ не обичаме празните обещания. Но като млади хора няма как да не си задаваме въпросите какъв ангажимент можем да поемем ние към своите възрастни роднини и съграждани? Какво можем да им обещаем всъщност?
Всеки възрастен човек иска и се радва, когато младите са у дома си. Затова ни се иска да обещаем, че всички млади ще останат тук и няма да бягат по други градове и държави. Но за да се случи това, трябва успешна икономика и добро управление на града. Затова можем да обещаем да работим повече, да бъдем по-инициативни и по-упорити, за да създаваме повече възможности за Смолян.
Всеки възрастен човек заслужава достоен и сигурен начин на живот. Но няма как да обещаем, че Смолян ще се върне във времето на билетчето от 6 стотинки. Можем да бъдем само честни и откровени. Винаги в трудни времена стари и млади са си помагали взаимно. Ние можем и ще запретнем ръкави, за да извадим Смолян от кризата – няма друг начин за по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт.
Все още в планината има откъснати и забравени от местната власт села. Да, и там хората не ядат асфалт. Но развитата инфраструктура означава перспективи за бизнеса, за туризма, за икономическо оживление. И тогава възрастните няма да пътуват с километри, за да си вземат лекарствата от съседното село и няма да остават сами през зимата.
Със сигурност ние, младите хора на Смолян, можем с чисто сърце да обещаем едно – да уважаваме и пазим родопските традиции, които сме наследили от възрастните. И първата от тях е да не се плашим от работа. Родопчани винаги са били работливи и предприемчиви и тази традиция струва милион пъти повече от предизборните обещания на който и да е. Защото когато се работи повече и с искрено отношение и уважение към хората, хубавите неща ще се случват не само по време на предизборна кампания.
Марин Захариев
Младежка организация на ПП ГЕРБ-Смолян